Кратка история на град Казанлък

Казанлък се намира в китната Розова долина в подножието на Стара планина – Долината на тракийските царе. Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. Топлите минерални извори в околностите, Тракийската гробница, гробниците „Голямата Косматка” и „Оструша”, етнографския комплекс „Кулата”, историческия музей, музея на розата, родните домове на велики българи като Чудомир, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Петко Стайнов, храм-паметника „Рождество Христово” в гр. Шипка, историческите върхове Шипка и Бузлуджа правят региона още по-привлекателен и го утвърждават като важен обект на вътрешния и международния туризъм.

Първото селище в чертите на града възниква в дълбока древност. Материалната култура на неговите обитатели е засвидетелствана още през новокаменната епоха (неолита) – VI-V хилядолетие пр.н.е. През IV-III в. пр.н.е. земите по горното течение на Тунджа влизат в обсега на царството на тракийския владетел Севт III и заемат важно място в историческото развитие на Тракия през елинистичната епоха. При строителството на язовир Копринка е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис.

Впървите десетилетия град Казанлък е бил повече военна крепост, но по-късно са се развили над 50 занаята – кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и розопроизводство. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза дамасцена-мили, намира всички благоприятни условия за виреене. През 1820г. в Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов. От ХVIII век Казанлък става център на българското розопроизводство. Казанлъшкото розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Лиет, Милано.

През 1903г. гражданите на града за първи път организирали Празник на розата, посветен на красотата, цветята и милосърдието. Организирани били богати изложби с рози, продавали се картички с изгледи на долината, розобер и др. Днес празниците на розата са символ на красотата, мъдростта, фолклора и традициите.
След края на Втората световна война Казанлък заемал важно място в икономиката на страната. Развиват се хидравликата и пневматиката, оръжейното производство, хранително-вкусовата, текстилната промишленост, производството на етеричномаслени култури, парфюмерията, козметиката и др.

Казанлък е известен и като града на 100-те художници и на десетки артисти с утвърдени имена в национален мащаб – Порфирий Велков, Мара Пенкова, Тодор Мазаров, Стефан Гецов, Луна Давидова, Любомир Кабакчиев, Видин Даскалов и др.

През 1903г. тържествено е била осветена и от тогава носи името си Княжеската или Царската чешма. Хората я наричат още Лъвова, защото трите бронзови чучура са с форма на лъвски глави, а на ъглите са изваяни колони, върху които стоят инициалите на българския княз Фердинанд I. Според легендата: „Ако искаш да останеш в Казанлък, трябва да пиеш вода от Лъвовата чешма”. Идята за поставянето й е още от 1893г. – Иван Патев решава да направи подарък на княза, а проекта е дело на флорентинския склуптор Арнолдо Дзоки, автор на паметника на свободата в Русе и на Цар Освободител в София.

Жителите и гостите на Казанлък вече повече от 110 години се наслаждават на прохладната планинска вода и предават от поколение на поколение легендата за чeшмата. Онези, които не вярват, нека опитат глътка – ще запазят завинаги спомена за красотата на Розовата долина, хилядолетното й историческо наследство и гостоприемството на местните хора. А ако някой ден си тръгнат от тук, със сигурност ще поискат да се върнат отново в Казнлък – града на розите, Лъвовата чешма и тракийските царе.