Какво казаха те за нас...

Мария и Ивелина, бивши ученички

Завършихме средното си образование през 2004г. в гимназия “Академик Петко Стайнов”, профил информатика. Получихме много добра подготовка в сферата на компютърните технологии. В четиригодишното си обучение намерихме изключително разбиране от страна на своите преподаватели. Освен високо квалифицирани, те бяха и чудесни педагози. Помагаха ни в трудни моменти, учиха ни не само на знания, но и как да бъдем добри хора.


Иво Косев – уредник

на Дом „Петко Стайнов”

    Моите най-романтични преживявания и спомени, въпреки краткия ми учителски стаж са свързани с гимназия „Академик Петко Стайнов”. Основен фактор за това е прекрасния учителски колектив, съставен от педагози с модерно мислене, изключителен младежки дух и ентусиазъм. Тези качества са изключително нужни в съвременното българско училище.

    Попадайки в този чудесен колектив аз почуствах едно топло, сърдечно и приятелско отношение, така нужно за всеки начинаещ млад учител и най-вече за неговата адаптация и реализация като педагог във връзка с подхода и позитивното отношение към учениците.

    Гимназията, разположена в западния квартал „Васил Левски” със своя просторен двор, в средата на който е разположен паметникът на големия български композитор академик Петко Стайнов /изработен от склуптура Иван Мандов/, всяка година става притегателен център за много ученици, желаещи да завършат своето средно образование в нея. Името на композитора носи един допълнителен авторитет на училището, като образователна единица в град Казанлък. Смея да твърдя, че този факт се осъзнава и носи съответните отговорности за поведенчески стил, както от страна на учителите, така и от учениците.

Всичко това е причина и сега, работейки в сферата на културата, да продължавам поддържането на приятелските си контакти както с ръководството на гимназията, така и с учителския колектив, а като член на училищното настоятелство да помагам според силите и възможностите си за нейния просперитет.

Пожелавам с най-искрени и топли чувства на всички учители и ученици бодър дух и упоритост в преподаването и заучаването на учебния материал.

Носете гордо и достойно името на гимназията – „Академик Петко Стайнов”!


Йовка Чорбаджийска, учител

За първи път

        За първи път пристъпих училищния праг през 1981 година, тогава с много очаквания, страх, и любопитство станах първокласник в ЕСПУ ”Никола Йонков Вапаров”. От тогава до днес все още продължавам да пристъпвам този праг, но вече не съм първокласник, а в качеството си на гимназист, кандидат-учител и учител съпреживях голяма част от историята на училището.Толкова много неща се случиха…
Когато твоите учители ти станат колеги, когато вместо да стоиш на предпоследния чин до прозореца си отпред на катедрата, когато  носиш отговорност за знанията, възпитанието, здравето на твоите ученици то това е повече от очаквания, страх и любопитство!
Завърших средното си образование в “нашето училище”, което вече носеше името Гимназия “Българска роза” и поех пътя си. Мои съученици се превърнаха в проспериращи адвокати, в известни музиканти, в скучни счетоводители, в социални работници, в лекари…някои от нас станаха учители.
За първи път работа по специалността, която завърших, започнах в “нашето училище”, то вече носеше името Гимназия “Академик Петко Стайнов”, а очакванията ми бяха и смели и огромни. Новото работно място получих съвсем ненадейно, искаше ми се да се разбирам с учениците ми както го правеха някога моите най- добри преподаватели, желаех да предам всичките си знания и опит на тях- децата, а те ми бяха почти връстници и това ме плашеше. После колегите, учениците, поблемите, успехите…ме научиха как да работя полезно и приятно. Щастлива съм, че всичките тези неща ги научих в “нашето училище”, то години наред е раздавало енергия и знания и ако повечето от нас като ученици не разбираха това, то сега често сме на училище в спомените си и записваме децата си пак там- в същата сграда, при същите учители, в нашите класни стаи, защото вярваме на “нашето училище”.
За първи път бях ученик, за първи път бях абитурент, за първи път бях преподавател, за първи път ми написаха двойка, за първи път се влюбих… Моята лична история е част от историята на моето училище, и защото там ми се случиха за първи път много от важните неща в живота.

Обичам Гимназия “Академик Петко Стайнов”!


Пенка Попкръстева, учител

        Гимназия “Академик Петко Стайнов”е училище преминало перипетиите на много съдбовни исторически промени в нашето общество. Променяли са се традициите му, името му, статута му, но винаги е оцелявало и доказвало себе си. Дори и трудните години на демокрацията не успяха да га повалят. Небрежното отношение на властимащите не го потопиха в забрава. Не успяха да го сразят и ежегодните образователни промени. То пак е с традиции, макар и нови, пак излезе на повърхността и отново създава и възпитава умни и делови граждани на република България


 

Аз искам да знам за:

Снежана Димитрова 11в клас

Аз искам да знам за живота на хората по света, за различните култури и обичаи.

Искам да знам повече за историята на нашата страна, за героите отдали живота си за нашата родина

и за писателите, които чрез своите творби пресъздават преживяното.

Стела Красимирова Славчева 11в клас

Аз съм човек с разностранни интереси. Вълнуват ме много неща – космоса, психологията, различните култури.Обичам да контактувам с интелигентни хора

Какво ми харесва в училище:

Николета 11г клас

Разбира се кабинета по история. Но най-много ми харесват самите учители. Защото освен преподаватели, те са приятели и хора. Сигурна съм че в труден момент винаги ще ми подадат ръка.

Тинка 11а клас

Харесва ми гимназията, като цяло. Съучениците ми са добри и достойни за уважение.

Преподавателите ни дават чудесни знания, които ще ни помогнат в живота.

Нашето училище е печелило много награди на различни конкурси.